С мотор до Халкидики

С мотор до Халкидики

С лекото затопляне на времето, някак естествено на човек му идва желанието за разходка и море. Може дори и само за уикенд, но да е на море. Хрумна ни да се разходим до Халкидики за 3-4 дни. Събрахме малко багаж и запалихме мотора към познатите ни къмпинги на Ситония. Времето беше приятно топло, с малко облаци и възможност за превалявания, но това никак не ни разубеди. Стигнахме бързо до Кресненското дефиле и там, разбира се, се насладихме на приятния път между скалите, завоите и красотата. Пътищата със завои винаги са желани за мотористите. Много по-интересни са в сравнение с магистрала или просто правия и еднообразен път.

Пътя беше толкова живописен, че не се сдържах и спрях на едно на едно уширение, за да се насладим на гледката и природата.

От там отпрашихме през границата и по гръцката магистрала. Малко еднотипно, докато минахме Солун и поехме към Ситония. Пътя постепенно преминава от магистрала към двулентов. Още в самото начало на пътя към втория ръкав има много приятни заливи, с прекрасни гледки към Егейско море.

Отивахме към Къмпинг Арменистис и все пак решихме да обиколим целия ръкав, а не да използваме кратката отбивка, която води до източната страна на Ситония. Ако ви се случи да минавате към тази дестинация, използвайте една отбивка, която е със спиращи дъха гледки. След като минете Неа Мармара и се отправите по главния път към пристанището Порто Карас, отбийте за пристанището и веднага в дясно към винарните, които са по крайбрежния път. Завоите се вият нагоре към върха, а на места има уширения по пътя, в които да намалиш и затаиш дъх от величествените гледки, които се откриват. Заливи с прекрасни тюркоазени води, в които ти се иска да се гмурнеш направо с дрехите. Островчета с иглолистни горички, а около тях някоя и друга платноходка. Красота!

Този път, след като мине през къмпингите, стига до едно Т образно кръстовище и вляво, нагоре бързо се излиза към главния път.

От там към Торони отново е прелестно, след което се излиза на величествения завой на полуострова, който води към другата страна. Там спирането и снимките са задължителни. Наистина си заслужава.

За връщането бяхме решили, че ще минем към Атон и от там нагоре през Ставрос към магистралата, която минава покрай двете езера. Пътя отново бе живописен, минава покрай прекрасни дълги пясъчни ивици. Ставрос е много красив и град с дух. Навсякъде има приятни заведения и барове. След това по магистралата е малко по-еднообразно, с изключение на езерата, които са много красиви, а едното е и доста голямо.

Там климата беше вече различен. Заваля ни и малко дъжд, но нищо особено.

Гледките, красотата и величествената природа си заслужават. Ако сте фенове на моторите, направете си пътуване по тези земи именно с мотор. Наистина си заслужава да усещаш бриза, аромата на морето, боровите гори, дори и прахоляка, който се носи от маслиновите плантации.

Насладете се на вълшебството да препускате през тази прелест!